Светлината и фотографията

Скучната и тромава материя в уроците по физика може да ти стане по-разбираема и интересна ако я свържеш с хобито си. Ако в свободното си време се занимаваш с фотография, има физични обяснения за свойствата на светлината, които можеш да приложиш пряко при заснемането на своите фотоси. Колкото по-добре познаваш света около себе си и неговите закони, толкова по-качествени снимки ще можеш да правиш. Нека разгледаме как науката се свързва с изкуството.

 

Дисперсия на светлината е разлагането на светлината на отделните цветни лъчи. Особено силно явлението се наблюдава при преминаване на бяла светлина през триъгълна призма, като резултатсе получава ветрило от цветовете на дъгата – цветовия спектър. Дисперсията се получава вследствие на различното пречупване на лъчите с различна дължина на вълната (различните цветове). От видимите лъчи най-силно се пречупват късовълновите лъчи - сини и виолетови, а най-слабо червените. Дисперсията е важен фактор при оптичните прибори.

 

Интерференция на светлината. Съвместното действие на два или повече снопа светлина, при което тези снопове се усилват или намаляват взаимно в зависимост от съотношението на фазите им. Интерференцията е едно от явленията, доказващи вълновата природа на светлината. На базата на това явление се основава просветляването на оптиката и в частност на фотографския обектив.

 

Дифракция на светлината. Нарушение на праволинейното разпространение на светлината при преминаване през малък отвор. Ако в тънка пластина се пробие малък отвор и през него се пропусне светлина, наблюдава се нарушение на закона за праволинейното й разпространение.

 

 

Във фотографската практика дифракцията на светлината се наблюдава при преминаването й през диафрагмата на обектива, като се отнася за лъчите, намиращи се в периферията на отвора на диафрагмата. Затова, при сравнително отворена диафрагма дифракцията е незабележима и обратното.

 

При силно диафрагмиране (затваряне на диафрагмата) не само че не се увеличава рязкостта на изображението, а обратно - намалява. Използването на по-високи стойности за диафрагмата е с цел увеличаване на дълбочината на рязкост.

 

Поляризация на светлината. Явление, представляващо отделяне на трептенето на светлинните вълни в една плоскост от трептенето им във всички посоки чрез отражение, пречупване или пропускане. Светлинният лъч трепти във всички равнини, перпендикулярни на посоката на разпространението му. При отражение, лъчът загубва тази способност и започва да трепти. Такава светлина се нарича поляризирана, а поляризацията - пълна.

 

Обикновено отразената светлина е комбинация от естествена и поляризирана.Такава поляризация се нарича непълна или частична.

 

Поляризация се получава и при пречупване на светлината, като в този случай е незначителна. В природата се срещат вещества, притежаващи силно изразена поляризираща способност, например турмалина. На тази основа е основано производството на поляризационните светофилтри, широко използвани във фотографията.

Автор: Nadejda Atanasova